гр.София,
21.10.2013год.
Върховният касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседани е на 3 октомври 2013г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия :
КРАСИМИР ВЛАХОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ
на ОТДЕЛЕНИЯ:
ТАНЯ МИТОВА
ПЛАМЕН СТОЕВ
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.
ЖАНИН СИЛДАРЕВА
2
1
.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
2.
КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
22.
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
3.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
2
3
.
МАРИО ПЪРВАНОВ
4
.
ТЕОДОРА НИНОВА
2
4
.
ЕМИЛ ТОМОВ
5.
НАД
ЕЖДА ЗЕКОВА
2
5
.
СВЕТЛА ДИ
МИТРОВА
6.
НАДЯ ЗЯПКОВА
2
6
.
БОНКА ДЕЧЕВА
7.
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
2
7
.
ЖИВА ДЕКОВА
8.
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
2
8
.
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
9.
СТОИЛ СОТИРОВ
29
.
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
10
.
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
30
.
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
11
.
ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
31
.
ВАСИЛКА ИЛИЕВ
А
12
.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
24.
32
.
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
13
.
С
ВЕТЛА ЦАЧЕВА
33
.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
14
. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
34
.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
15
.
ВЕСКА РАЙЧЕВА
35
.
ЗОЯ АТАНАСОВА
16.
КОСТАДИНКА АРСОВА
36
.
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
17.
ЗЛАТКА РУСЕВА
37.
ВЕСЕЛКА МАРЕВ
А
18.
ДИЯНА ЦЕНЕВА
38.
БОРИС ИЛИЕВ
19.
МАРИЯ ИВАНОВА
39.
ДИАНА ХИТОВА
20.
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
40.
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
2
41.
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
4
2
.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
4
3
.
Д
АНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова
постави
на р
азглеждане
тълкувателно дело No
1
по описа за 201
3
г. на ОСГК,
докладвано от съдията
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Тълкувателно дело No 1/2013 г. е образувано с разпореждане от
11.01.2013 г. на заместника на председателя на Върховния касационен
съд и пр
едседател на Гражданската колегия по предложение на състав на
Върховния касационен съд, ГК, четвърто гражданско отделение, който с
определение No 1169 от 06.11.2012 г. по гр.д. No 455/2012 г. е спрял
производството по делото и е предложил на Общото събрание
на
Гражданска колегия на Върховния касационен съд да постанови
тълкувателно решение по материалноправния въпрос по приложението на
чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, а именно :
Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави
поисканата от
дарителя издръжка поради липса на достатъчно
средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, или непризнателност е налице независимо от материалните
възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото
изчерпване.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния
касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
По поставения материалноправен въпрос е налице противоречиво
разрешение, дадено с решения на Върховния касационен съд,
постановени по
реда на чл. 290 ГПК, като са застъпени следните
становища:
С едни съдебни решения се приема, че не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която последният трайно се нуждае, ако поради л
ипса на
достатъчно средства, при даването на издръжка дареният би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по
–
лошо
положение от това на дарителя, както и че правото на дарителя да иска
отмяна на дарението възниква, когато е налице о
бществено укоримо
поведение на дарения, което съставлява непризнателност. Не може да се
приеме като проява на непризнателност недаването на издръжка в
случаите, при които, ако предоставяйки такава на дарителя, дареният би
поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон, в по
–
3
лошо положение от това на дарителя. В този смисъл обективната
невъзможност на дарения да даде издръжка на нуждаещия се дарител не е
основание за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
С други
съдебни решения се приема, че дареният е длъжен да дава
поисканата му от дарителя издръжка, от която той се нуждае и тя се
дължи, докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното.
Възможността на дарения да отделя издръжката от доходите си е без
значение, тъй като той притежава подареното, а недаването на издръжка
до изчерпване на подареното е проява на непризнателност, обуславяща
отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върхов
ния
касационен съд намира за правилно първото становище по следните
съображения:
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/ .
Касае се за едностранен и бе
звъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост
на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото
на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу
полученото даре
ният има моралното задължение за признателност към
дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно
такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на
дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД /умишлено убийство или опит за убийство
на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова
престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които
изключват наказуемостта; при набедяване на дарителя в престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода не по
–
малко от тр
и години, освен ако
набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е
подадена, както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае/, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква,
когато е налице обществено у
коримо поведение от страна на дарения,
което съставлява непризнателност
–
в различни форми и с различен
интензитет.
Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за
неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към
дар
ителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД
дарението може
да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка,
от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на д
арението по този законов текст, са
–
трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до
дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава
издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде
поискана издръжка,
задължението на дарения към дарителя си остава
морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
4
Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД навежда на
извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква,
когато е
налице обществено укоримо поведение на дарения във висока
степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите,
уредени от закона основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да
се приравнят по последици случаите на убийство и опит за
убийство на
дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при
които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си
потребности и тези на своите близки/най
–
често ненавършили пълнолетие
деца/, на които дължи издръжка по закон. Име
нно в такива случаи е
неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде
изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител
пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто
избор би се изправил, ако дарителят
има нужда и иска издръжка, а
дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако
пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в
такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще
се стигне до нарушаване на правнат
а симетрия, а именно хипотезата на
чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по
–
тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на
чл. 227, ал. 1, б. „а” и б. „б” ЗЗД.
В разглеждания случай се касае за
обективна невъзможност за
престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при
недаване на издръжка при възможност за предоставянето й.
Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в
обществено укорима форма и поради то
ва непризнателността да може да
се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска
отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има,
когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя
си, без да накърн
ява минималните свои нужди и обичайната издръжка на
лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде.
В този аспект не би било морално оправдано поведението на дарения, ако
той е имал висок жизнен стандарт към момента на дарението, о
сигурявал
е и на своите близки също такъв начин на живот, а впоследствие при
възникнала за дарителя нужда от издръжка да използва оправданието, че
ако я даде, то това ще намали този му стандарт на живот.
Признателността изисква дареният да намали собствени
я си стандарт на
живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка,
но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и
лицата, на които той дължи издръжка по закон. Това е така, тъй като
самото дарение се извършва, за да се
облагодетелства дареният и да се
увеличи имуществото му. Ако възможностите на дарения да отделя
издръжка от доходите си са без значение, тъй като той притежава
подареното, това би влязло в противоречие със самата същност на
договора за дарение като безвъз
мезден акт, по силата на който дарителят
5
веднага и неотменимо предоставя в собственост на дарения подареното. В
тази връзка отмяната на дарението от една страна е възможност за
дарителя да получи средства, от които той се нуждае, но от друга страна е
санкц
ия за непризнателността на дарения и като такава тя следва да се
прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение.
Затова обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато
дареният е в състояние да задоволи собствените си нуж
ди и тези на
лицата, към които е задължен по закон с останалите си доходи и
имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички
усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. При
подобни обстоятелства отказването на издръжка ще
бъде проява на
непризнателност.
В дълбоката си същност поставеният правен въпрос е свързан с
разграничението между морала и правото по отношение на категорията
„непризнателност” в отношенията дарител
–
дарен. И тук не става въпрос
за спора да
ли задължението за издръжка е правно или морално. В случая
моралният въпрос се повдига, за да се защити дарителят, който е в трайна
нужда и следва да му се осигури издръжка. Но сходен морален въпрос
стои и с оглед интереса на дарения. Приеме ли се, че е на
лице
непризнателност от страна на дарения, който не дава издръжка на
дарителя поради лошото си финансово състояние, ще бъде скъсана
нравствената нишка, с която договорът за дарение винаги се е свързвал с
потребностите на обществото. Този извод произтича и
от общия принцип
за равнопоставеност на страните като морално
–
етичните норми на живот
биха важали с еднаква сила и за двете страни по договора и преценката би
се свеждала не само до това дали дарителят няма да бъде поставен в
положение на рисково оцеляване
, поради нужда от средства за издръжка,
но и дали при задължаването на дарения с даване на издръжка не би се
стигнало до поставяне на последния и неговите близки в същото
положение. Резултатите, които ще се получат, ще са винаги под заплахата
да бъдат несп
раведливи. И с договора за дарение проявата на щедрост ще
отстъпи на пресметливостта, с която дарителят ще се застрахова срещу
бъдещо обедняване и възможност във всички случаи да промени
първоначално заявеното си намерение. Освен това ако дарителят е имал
опасения, че ще бъде свръх затруднен в бъдеще да се издържа сам, той е
имал възможност да използва друг вид договор
–
да прехвърли
имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение.
Действително, възможно е неочаквано да възни
кне остра нужда на
дарителя от издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се
преценяват и възможностите на дарения. Противното би създало
възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в
дарствения акт и на практика дарението да се
трансформира впоследствие
в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на
стойността на подареното.
6
С оглед на изложеното, право на отмяна на дарението следва да се
признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да да
де
поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което
дареният има материална възможност, освен в случаите, при които
поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на
дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъ
жен да издържа
по закон в по
–
лошо положение от това на дарителя.
В заключение, основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.
„в” ЗЗД поради непризнателност е налице само тогава, когато дареният
необосновано откаже да даде на дарителя пои
сканата издръжка, от която
последният трайно се нуждае, но предвид характера на обсъжданата
материя, свързана с множество морални елементи, следва да се
подчертае, че съдебното разглеждане се състои в цялостна и конкретна
преценка на всички обстоятелства в
ъв всеки отделен случай.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданската
колегия на Върховния касационен съд на Република България
Р Е Ш И :
При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.
„в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно сре
дства, с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по закон, в по
–
лошо положение от това на
дарителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на
Общото събрание на Г
ражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС
и ПР
ЕДСЕДАТЕЛ на Г К
:
КРАСИМИР ВЛАХОВ
…………………
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
на ОТДЕЛЕНИЯ:
ТАНЯ МИТОВА
……………………..
ПЛАМЕН СТОЕВ
……………………
БОЙКА СТОИЛОВА
………………..
7
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА……………………
23. МАРИО ПЪРВАНОВ……..
.
………………
2
. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА……………
…
24
.
ЕМИЛ ТОМОВ…………..
…
……………..
.
3. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
……………………..
25
.
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
……..
………
…….
4
. ТЕОДОРА НИНОВА
..
…………………….
.
26
.
БОНКА ДЕЧЕВА ………
..
…………………
5
. НАДЕЖДА ЗЕКОВА
……
…………О.М.
27
.
ЖИВА ДЕКОВА …….
……………
…
О.М.
6
. НАДЯ ЗЯПКОВА …………..
..
………………
.
28
.
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
……………….
.
7
. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
…
…………….
.
29
. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА .
……………….
.
8
. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
………………
30
. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА ..
…..
………
……
.
9
. СТОИЛ СОТИРОВ …………..
.
.
…………….
31
. ВАСИЛКА ИЛИЕВА ……
………………
…
10
. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
.
.
…………….
32
.
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА …
……..
…………
…
11
. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ………..
…………….
33
. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ….
…………………
12
. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
.
…………….
34
. ОЛГА КЕР
ЕЛСКА ………
……………
О.М.
13
.
СВЕТЛА ЦАЧЕВА ……..
….
………………
35
. ЗОЯ АТАНАСОВА ……..
……………
……
..
14.
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ……
….
……………….
36
.
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ..
……………………
15
. ВЕСКА РАЙЧЕВА …..
….
………
…О.М.
37
.
ВЕСЕЛКА МАРЕВА ….
………………
……
16
. КОСТАДИНКА АРСОВА
.
……
………….
38
.
БОРИС ИЛИЕВ …………
……………
……
..
17.
ЗЛАТКА РУСЕВА ………
.
………………..
39
. ДИАНА ХИТОВА ……….
………………….
18
. ДИЯНА ЦЕНЕВА ……
……………………
40
. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
……………….
19
. МАРИЯ ИВАНОВА
…………………
О.М.
41. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ……
…………….
…
20
. СВЕТЛАНА КАЛИНОВ
А
.
……………….
42
.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
………………..
21
. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА …
………………
43
.
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
….
…………………
22.
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
..
……………
…
ОСОБЕНО МНЕНИЕ КЪМ ТДNo1/2013г. ОСГК на ВКС
Хипотезите, допускащи отмяна на дарението, са посо
чени в
разпоредбата на чл.227, ал.1 ГПК и са изчерпателно изброени, поради
което те не могат да се тълкуват разширително, нито пък правните
норми, които ги установяват могат да се прилагат по аналогия.
Характерно за случаите на отмяна на дарението е, че т
е не произтичат
от икономическата, колкото от моралната същност на договора.
Договорът за дарение обогатява дарения и само в тези рамки се
ограничава неговата отговорност. При сключването на същият
дареният няма никакво задължение да издържа или да помага
на
дарителя. Това задължение ще възникне по
–
късно, ако дарителят
изпадне в нужда и доколкото поиска издръжка. При дарението нещата
се нареждат едностранно
–
дарителят облагодетелствува надарения.
По изключение и в случай на трайна нужда дарителят може да п
оиска
помощ и не му ли я даде дареният изпада в непризнателност. За да
възникне задължението на дарения трябва да настъпят нови факти
–