Правна характеристика на сделките с паркоместа

Въпросите с нищожността на сделките с паркоместа бе поставян многократно в теорията и в практиката, бяха изразени различни тълкувания и разбирания, както и идеи за законодателни промени с цел адекватност на правната уредба спрямо нуждите на стопанския оборот.
ЗКИР от 2001г. правно определи видовете недвижими имоти или „обекти на кадастъра“. Съгласно закона (чл. 23 ЗКИР), недвижимите имоти могат да бъдат три:
• поземлен имот
• сграда
• самостоятелен обект в сграда.
В този смисъл, законът (ЗКИР във вр. със ЗУТ, чл. 40, чл. 38, чл. 98 и Наредба №7) изрично посочва кои са единствено възможните самостоятелни обекти в една сграда. Самостоятелните обекти в сграда са: жилище (чл. 40 ЗУТ, чл. 110 от Наредба №7), ателие (чл. 38 ЗУТ, чл. 98 и чл.102 от Наредба №7), офиси, кабинет за индивидуална и творческа дейност, магазини, аптеки и кабинети за здравни нужди и гаражи.
Поради горното изчерпателно изброяване само гараж, отделен със стени може да бъде самостоятелен обект, когато се намира в жилищна сграда, а не и общо помещение за паркиране на коли. В правната теория са изразени и категорични становища, че паркомястото в общо помещение за паркиране, без да е реализирано като самостоятелен гараж, не съставлява недвижим имоти съответно такива сделки са нищожни поради невъзможен предмет. Тезата, в която паркомястото е разположено в подземен или надземен покрит паркинг няма отделен обект на право на собственост и че сделката с него е изцяло нищожно, е широко застъпена в доктрината. (така напр. Петров., М, Правната уредба