На 12.06.2009 г., края на последната сесия на 40-ото Народно събрание, беше приет нов Семеен кодекс (СК – нов). Той е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 47 от 23.06.2009 г.Новото в кодекса е отговор на изискванията за подобряване, допълване и усъвършенстване на правната регламентация при условия, съвършено различни от тези, при които е създаден СК от 1985 г. Следват се международно и конституционно провъзгласени и възприети трайно от българското законодателство принципи. Те изрично са закрепени в чл. 2 на СК – нов. Признато е правото на брак и на семейство на всяко лице (чл. 3 СК – нов). Осигурена е и приемственост в правните разрешения, налице е и връзка с нравствените и други регулатори на семейните отношения в обществото, решени са практически проблеми.
Съвършено новото, с което ще запомним новия Семеен кодекс, е установяването на нов, диспозитивен имущественобрачен режим и въвеждането на брачния договор. Член 18 СК – нов установява три режима на имуществените отношения между съпрузите:
• законов режим на общност на придобитото през време на брака;
• законов режим на разделност на притежанието на всеки съпруг;
• договорен режим.
Изборът на режим е по общо съгласие на встъпващите в брак. Такъв избор могат да направят и съпрузите през време на брака. Това право е предоставено и на съпрузите по заварените бракове. Когато няма избор, прилага се режимът на законовата съпружеска имуществена общност, който в основните си положения следва сегашната правна уредба, но е със стеснено приложно поле – от общността отпадат паричните влогове. Те са лично притежание на съпруга – титуляр на влога. Това се отнася и за съпруга-едноличен търговец.
Изборът на имущественобрачен режим се вписва в акта за сключване на граждански брак (чл. 10, ал. 2 СК – нов) и в регистър, който е публичен (чл. 19, ал. 4 СК – нов).
Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.
ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.
Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. (4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.

Режимът на законовата имуществена разделност се установява с обща декларация с нотариална заверка на подписите на встъпващите в брак, депозирана пред длъжностното лице по гражданското състояние при сключването на брака (чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 СК – нов).

Въвеждането на брачния договор е съществена част на реформата в правната уредба на съпружеските отношения. Този договор може да се сключи при встъпването в брак, както и през време на брака (чл. 37, ал. 3 СК – нов), независимо от това какъв законов режим се прилага до сключването му. Сключеният брачен договор може да бъде променян. В чл. 40 е посочено, че с договора не могат да се засягат правата, придобити от трети лица преди неговото сключване, респективно промяна.
Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.
(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.
Чл. 40. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

Преуреден е и разводът, който се извършва по взаимно съгласие или по исков път на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Но и в двете уредби има важни нови положения- премахване на тригодишния срок за допустимост на развода по взаимно съгласие; премахване на помирителното производство; опростено и по-динамично исково производство за развод, като вината губи значението си на елемент от фактическия състав на развода. По вината съдът се произнася само ако някоя от страните е поискала това. Отпада отдавна отреченото положение съдът да откаже развода, когато виновен е само ищецът, а ответникът настоява за запазването на брака. Допълнени и уточнени са разпоредбите относно ползването на семейното жилище след развода. Установено е изискване съпругът, който претендира ползването, да има жилищна нужда. По нов начин е уреден въпросът за отмяната на даренията, направени на съпруг по повод и през време на брака (чл. 55 СК – нов). Детайлно и единствено в интерес на децата е уредено упражняването на родителските права след развода.
Чл. 55. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.
Предоставена е възможност на роденото в брака дете да оспорва презумпцията за бащинство (чл. 62, ал. 4 СК – нов); уредени са въпросите на майчинството и на бащинството, когато детето е родено при асистирана репродукция. Има нови правни разрешения в материята на припознаването.
Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Институтът на осиновяването в основно преструктурираната глава осма на кодекса е с нова, подробна и усъвършенствана правна уредба, която обхваща както вътрешното, така и международното осиновяване – както пълното, така и непълното осиновяване. Установени са и нови правила за разглеждане и решаване на гражданските дела за осиновяване. Посочени са и нови основания за унищожаемост, свързани с процедурите по включване на децата в регистрите за пълно осиновяване.
Промени има и в глава девета, засягаща отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца. Установена е по-голяма взискателност и отговорност на родителите за изпълнение на родителските задължения. Записани са основни права на детето в семейството. Всички въпроси относно живота на детето следва да се решават по общо съгласие на двамата родители. Установен е правен механизъм за преодоляване на разногласията между тях и за постигане на споразумение, като е посочена ролята на органите по закрила на детето.
Нови положения има и при уреждане на представителството на родителите, действията по управление и разпореждане с имуществото на детето.
Запазени са редовете на лицата, дължащи издръжка, и на лицата, които имат право на издръжка, но е променена поредността на търсене и получаване на издръжка от бившия невиновен за развода съпруг. Установен е минимален размер на издръжката на дете 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК – нов). Предвидена е и възможност за добавка към определената издръжка при изключителни нужди на детето.
Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Промени има и в института на настойничеството и попечителството (глава единадесета). Нови прецизирани разпоредби уреждат правомощията на настойниците и попечителите, за да се осигури надлежната грижа за личните и имуществени интереси на децата и на запретените. Предвидено е създаването на регистър на назначените настойници, членове на настойническия съвет и попечители и заместник-попечители.